Галина Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

 

Тя

 

Галина Николова

 

 

скучае
защото е жена в чужди сънища
не винаги има място за нея

 

живее
в сянката на възглавницата
понякога
дълго гледа
как хлебарките лазят по телата
на спящите

 

не говори за това

 

устата й
и без това се е слепнала
и когато я хранят
й пъхат тръбичка в гърлото

 

не усеща
миризмата на хората
нито мислите им
затова
не може да ги обича

 

понякога
й става самотно
тогава
изпълзява
изпод възглавницата
и влиза в съня
на най-близкия
спящ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. август 2004 г.

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]