ДОМАТЕН СОК

Гален Ганев

Притичва любопитно слънце
и тайно в къщата наднича.
Прегръща младата стопанка,
мете брадясалия двор.

А ябълките от роса
и от любов поруменяват.
От аромата им пониква
и ромоли уханен дъжд.

Излиза охлюв на разходка
тревата нежна да споходи.
Домат доматите замерва -
пролива щедро свойта кръв.

Доматените твои устни
целуват охлюва свободен,
а после мен. И се превръщам
в домат със форма на сърце.