В едно интервю Майя Динева много кратко, но точно характеризира промените на обществото ни през последните десетилетия: „...пътищата бяха два, да се променим или да не го направим. За жалост как може да се промени човек, ако не е разбрал, че трябва да го направи. Не знам за българите изобщо, но днес виждам една чалгясала ченгесарница, значи мошениците и простаците като по-жилави, са победителите.“
         Романът „Мъртвата пеперуда” е проникновен анализ на промените настъпили у хората по времето на дългия и мъчителен преход. Сюжетът е добре познат, взет е от криминалната хроника, престъпление, което навремето беше разтърсило обществото ни. Престъпник убива жени, но остава неразкрит, а вместо него е осъден съпругът на една от жертвите и той влиза в затвора, където остава няколко години до момента, в който истинският убиец сам си признава стореното престъпление. Познат сюжет, но знаем, че на повечето големи произведения сюжетите също са обикновени и познати. Достатъчно е да споменем „Престъпление и наказание“ на Достоевски и „Отело“ на Шекспир. Майсторството на писателя е от обикновен познат сюжет да създаде творба, която да съприживеем и да породи у нас размисли и въпроси.
         Талантът на Майя Динева се проявява в начина по който е разработен познатия ни сюжет. Тя успява проникновено да разкрие и да пресъздаде света, в който живеят героите й, техните характери, страдания, угризения, разкаяния, надежди и колебания.
         Романът е конструиран на принципа на фрагментите, кратки епизоди, подредени като мозайка, в която трябва да се вгледаме по-внимателно, за да обхванем цялата картина. Писателката следва не сюжета, а художествената идея, която ни внушава образната мисъл.
         Престъплението е извършено, младата жена Офелия или Лия, както я наричат, е убита и последиците от това престъпление са проследени чрез образите на Борис, нейния съпруг, Райна – майка й, Дея – дъщеря й и на самия убиец. Героите в романа се явяват по различно време, като по този начин писателката постига динамичност на действието и избягва предметно-обстоятелственото описание. М. Динева насочва погледа си ту към Борис, който след излизането си от затвора е променил изцяло начина си на живот, ту към дъщеря му Дея, ту към убиеца и така съпоставя техните различни гледни точки и постига цялостно внушение за времето, в което живеят, за тяхното отношение към събитието и за промените, настъпили у тях след извършеното престъпление.
         Борис е свидетел на промените. След излизането му от затвора светът е станал друг, магазините са празни, хората се редят на опашки за хляб и мляко на децата си, улиците се пълнят с протестиращи, а престъпниците овладяват властта. През погледа на Борис, Майя Динева показва драматичните промени в обществото и в хората.
         Дея, дъщерята на убитата Лия, израства като орхидея под нежните грижи на баба си. Тя не знае, че майка й е убита. Разбира това, когато вече е пълнолетна, но Дея, за разлика от Борис, не живее в миналото, а е с поглед към бъдещето. Мечтае за успешна кариера на артистка, но и нейните мечти са продиктувани от действителността, в която живее. Мечтае за блестяща кариера, но не в родината си, а във Франция.
         Писателката умело съчетава драматичността на повествованието с внимателното вглеждане във вътрешния свят на героите. Тя фиксира един или друг от тях в определени много кратки моменти и успява емоционално да открои душевните им състояния. Убиецът се опитва да се разкае, да измоли прошка, но за страшното престъпление прошка няма и то ще продължава да го терзае.
         Повествованието откроява вътрешната реч и разкрива образната мисъл. Това най-ярко е показано в изобразяването на Дея. Тя непрестанно си задава въпроси, на които търси точния и верен отговор. Майя Динева вмъква в разказа и кореспонденцията на Дея във фейсбук, но това не е самоцелно. Писмата във фейсбук на различните участници играят ролята на своеобразен съвременен хор, който прилича на хора от древногръцките трагедии. Този съвременен хор, често от анонимни участници, показва емоционалния път към това, което се случва, изразява своите преценки и своето отношение към събитията.
         Писателката моделира времето и пространството в романа и така създава няколко художествени пласта, в които се пресичат миналото и настоящето. Текстовете за различните видове орхидеи, любимото цвете на Лия, засилват символичното звучение. Динева загатва, че човек е орхидея, нежна, ранима. Човешкият живот е безценен. „Мъртвата пеперуда“ е роман, който ни връща към вечните въпроси: любовта, ненавистта, вярата, надеждата, престъплението и наказанието.

---

   Майя Динева. Мъртвата пеперуда. ИЗДАТЕЛСТВО „ЕРГО”. София, 2016.