За вечни времена

Екатерина Григорова

Съни, дай ми телефона и ще ти обясня как
стават нещата. Не ме мисли за фукльо, мила,
не се ласкай.
Това, което не разбираш, е, че само ти
ме интересуваш.
Ако ти закусваш и аз ще закусвам.
Ще напиша ода за закуската, ще се прослявя с тази
твоя закуска, която ще стане моя закуска. Но първо
искам да ти обясня как разваляш всичко и изчезват
много неща – прости работи като времето навън и
приятелите, като да се изсмееш на нещо
неразбрано или да оправиш на секундата някаква
дреболия.
Тия неща изфирясват и се връщат само ако знам,
че четири часа топлина ще ми стигнат, за да живея
„за вечни времена”.
Нямаш представа, че това е такса, нали?
Гробното място за вечни времена е 550.
Какво са 550 лева, Съни? Няма ли да ги дам с
удоволствие и даже неудобство, че звучи така гръмко?
Но аз си мислех за живота ни. Ти и аз –
нашият скромен филм. Не е чудно, че ти омръзна
да страдаш. Онзи ден на балкона ти
ми крещеше отчаяно: „Остави ме на мира,
обичам те, но не мога повече така.“
А аз гледах полата ти, докосвах лицето ти,
бях сигурен, че държа собственото си сърце и
леко си мисля какво е „за вечни времена“,
и си мисля, че го разбирам, така си мисля.