В компютърния център

Екатерина Григорова

Толкова човешки гласове, които се мъчат
да останат тихи. Нищо да не чуем ние другите.
Позволете ми да ви погаля, маниачета,
мои бъдещи приятели, мои врагове с
красиви биографии. Готови да живеят малко
от живота ми, бързащи да се пожертват
в името на страховита цел.
А аз? Искам само да ви чувам – този ромон
на скръбта и силата. Сладката миризма на
девойките и готовите за красив скок юноши.
Вие всички – готови да виснете на бесилката.
Вие, които сте като мен, и аз, която ви подслушвам.
Може някога да сме пак съседи.
Как ли ще си шептим тогава, колко ли внимателно
ще се наблюдаваме?