УСМИВКА

Екатерина Григорова

Гадже
Гадже
Гадже
Искам да те гледам
Гадже
Гадже
Гадже
Толкова си хубав
Че прогледнах  

 

Дж. Уилнъл

 

 

 

Сънувах, че седемгодишната ми дъщеря ми изпрати писмо, в което твърдеше, че всичко за пролетния дъжд вече е казано в стихотворението горе на Дж. Уилнъл. Изненадах се колко беше права и се натъжих. Но после всичко ми просветна - като мълния, която може и те стопля: Хитрушата се беше подписала сама. Дж. Уилнъл не съществуваше, освен като Оня следобед, в който валеше като из ведро, а аз бях разбрала, че брътвежите на любовта не могат да ги спрат никакви думи, щом пред тебе се разпада кристалната решетка на любимото лице, едва-едва можещо да произнесе „Дъждът е Ливнал“.