Гергана Златкова

поезия

Литературен клуб | съдържание на книгата | страницата на авторката

 

Топоси

 

 

Гергана Златкова

 

 

    В диплите на планината
    са разпилени
    космически паяжини
    от електрически съзвездия.
    Искрящо бели паяци тъкат
    светли нишки в мрака.
    Автомобилните фарове
    издайнически прорязват
    невидимите реки от улици,
    изтичащи в шосетата...
    Стърженето, грохотът...
    барабаненият ритъм
    се разстилат
    механично по
    релсите на времето...
    Времето, което
    сякаш не е
    себе си.
    Влакът –
    допотопен динозавър -
    се влачи
    като стоножка
    между географски точки
    и вселени...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 28. юли 2020 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]