Топоси

Гергана Златкова

В диплите на планината
са разпилени
космически паяжини
от електрически съзвездия.
Искрящо бели паяци тъкат
светли нишки в мрака.
Автомобилните фарове
издайнически прорязват
невидимите реки от улици,
изтичащи в шосетата...
Стърженето, грохотът...
барабаненият ритъм
се разстилат
механично по
релсите на времето...
Времето, което
сякаш не е
себе си.
Влакът –
допотопен динозавър -
се влачи
като стоножка
между географски точки
и вселени...

върни се | съдържание | продължи