Гергана Златкова

поезия

Литературен клуб | съдържание на книгата | страницата на авторката

 

Tълкувателят на сънищата

 

 

Гергана Златкова

 

 

    И бе хвърлен в яма,
    а после продаден
    от своите родни
    братя!

     

    Никой не се смили над момчето,
    което викаше за помощ
    и молеше за милост,
    докато се къпеше в сълзите си
    в дълбоката яма под
    палещите лъчи на слънцето!

     

    Колко наивни са родителите,
    които се доверяват на децата си,
    оставяйки ги да бдят
    над по-малките си
    братя и сестри!

     

    О, колко жестоко
    може да бъде
    човешкото сърце,
    колко несправедлив
    човешкият ум!

     

    Колко склонен е
    човешкият разум
    към изкушението
    да завиди,
    заради ревността,
    провокирана
    от прагматичната
    рационалност в неговата
    природа...

     

    И колко склонен
    е да посее
    в сърцето
    семената на злобата
    и гнева!

     

    О, разуме,
    ти, който си
    даден на човека,
    за да му служиш
    вярно и предано
    и да не го отклоняваш
    от Твореца,
    от Бащата,
    от Господаря
    на световете...

     

    Ти, разуме,
    си склонен да
    плетеш лабиринти от
    мрежи, в които
    човешката наивност
    се заблуждава, оплита и
    препъва!

     

    Ти, разуме,
    В моментите,
    когато отказваш
    да се доверяваш на
    доброто и сетивата!

     

    Ето, докъде можеш да доведеш!
    Защото мислиш само за своето его!
    Защото си мнителен!

     

    Юзди ти трябват, разуме,
    за да обуздаеш себе си,
    за да служиш на Доброто!

     

    Взеха пъстрата му дреха
    и на места я разкъсаха и опръскаха
    с кръв от нарочно заклан козел.
    После излъгаха баща си, че зверове
    са разкъсали Йосиф.
    Причиниха дълбоко душевно страдание
    на стария си баща.

     

    Но Бог се смили
    над Йосиф,
    който
    сякаш бе
    наказан
    да изкупи
    старческото безумие
    на дядо си –
    арамеецът Лаван.

     

    Преди време
    Иаков - синът
    на спасеният от
    Жертвеника, Исаак
    и внук на Авраам
    бил придуман
    от тъста си Лаван
    в Месопотамия
    да се ожени
    за двете му дъщери -
    Лея и Рахил...
    [Понеже Иаков бил влюбен
    в Рахил, но по традиция първо голямата
    трябвало да се омъжи, а след това
    малката. По-голямата е Лея, а по-малката Рахил]

     

    И подчинил Лаван
    Иаков да му слугува
    за определен срок
    за да ги откупи и двете.

     

    И злобата, породена от
    съперничеството
    между двете жени
    се предала върху
    братята от техните майки.

     

    И по-големите
    не понесли любовта на
    баща им Иаков към брат им,
    когото ненавиждали!

     

    Да продадеш брата си в робство!
    Безумие!
    Нечовешко!

     

    Но Бог обича хората повече
    от техните родственици,
    дори и от родителите им!

     

    Той се смилил над Йосиф,
    синът на Рахил
    и след дълги изпитания го
    наградил богато за търпението!

     

    Направил го съветник на самия
    египетски цар - фараонът!

     

    Пристигат чуждоземци
    в Египет да просят милост
    от владетеля, че Страшни глад и мор
    настъпили в родината им...

     

    Не били те чуждоземци,
    а били Йосифовите братя,
    синовете на Лея,
    маещи се и каещи се
    за злото, което причинили
    на брата си, милият!

     

    Били го продали за
    двадесет сребърника
    на търговците на роби.
    Толкова струвал за тях
    собственият им брат!

     

    А сега стоели
    на теглилката
    на човечността
    пред царя и пред
    неговият съветник -
    братът, когото продали...

     

    И за комуто още не знаели,
    че е жив!

     

    Просълзил се Йосиф,
    като ги видял толкова клети
    и окаяни, как просят милост...

     

    О, ти, Велика Божия любов!
    О, ти, великодушна братска любов!
    О, ти, смирение!
    О, ти, братско умиление!
    О, ти, милост всемогъща в сърцето на отхвърленият!
    О, ти, радост за оскърбеният!
    О, ти, добродетелна човечност над завистливото безумие!!!
    О, ти, благост на любящият брат!
    О, ти, съкровище на Светлината в ума и сърцето на осъденият невинен!

     

    Смили се фараонът,
    А още повече,
    когато разбра,
    че това са братята
    на верният му съветник!

     

    А Йосиф,
    колкото и да ги обичаше,
    трябваше да ги изпита,
    затова не им се откри кой е
    и първо им нареди
    да доведат Вениамин -
    най-малкият и най-милият!
    И сбъдна се пророчеството
    от детските сънища на Йосиф:
    Снопът му от жътвата се изправи
    и другите снопи му се поклониха;
    после на Йосиф се поклониха
    Слънцето, Луната и
    единадесетте звезди!

     

    [По същият начин по-късно Иисус
    беше предаден от един от своите
    Дванадесет ученици
    за тридесет сребърника
    и бе въздигнат от
    Неговият Баща -
    Господарят на всичко
    Видимо и невидимо!

     

    За да дойде ден, в който
    ще спаси целият свят!]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 28. юли 2020 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]