На юг

Петя Хайнрих

докато закусвах кроасан
кафе с мляко
в подножието на Лувъра
Мона Лиза разпукваше пролетта
в паяжината на бръчиците си
и дори шифърът на Леонардо
не бе нищо повече
от омачкана купчина хартия
в автобуса към Валенсия

мароканецът в Малага продаваше
ръчни часовници
увиснали като златни зъби
върху черния хастар на мантото му

и колкото и да ми се усмихваш хубавице
зад диоптрите на вакумирания си затвор
едната суха земя на Африка
ще те надживее