вкопчваме се в хигиената като в спасително решение

Петя Хайнрих

вкопчваме се в хигиената като в спасително решение
един на друг хората стават неприятни
едната плът докосва другата
и отблъскват косъмчетата на рамото на единия
косъмчетата на рамото на другия
шпаги и прътове, шпаги и прътове
обърна се магнетизмът в ядрата

един на друг хората стават нелицеприятни
едни уши презират други
едни устни са твърде пълни
другите – твърде тънки
едни очи изпиват други
и ги повръщат

разтварят се наелекризираните коси във ветрило
и думите се преобръщат
търся значи намирам
мога значи невъзможност
нежност значи рана
оръжие значи бездействие
портокал значи камък
брашно значи пламък
аз значи ти
грозд значи наклон

от горните етажи на небето
се спуска вулканичната пепел
на изригналия в Исландия Ейяфятлайокул
каква измяна на езика да го произнесе
Ейяфятлайокул извън всекидневните си полигони на движение
черен дъжд върху жълтурчетата
предвещава края на сезоните
но светквавично пожарната отмива покритията
патината, защитния слой, епидермичните укрепления
разрушава мощната струя нищо…

нищо няма да ни се случи
вкопчваме се в хигиената
някой пречистващо записва произволна година
от 2010 от 2033 примерно
и изпълва дните й в календара с
въображаеми сбъднали се в бъдещето събития
всичко е премислено и изчистено
няма непредвидимо вълнение
хигиенично се усмихват дните

така се живее с желязна сигурност
дори плодовете растат оразмерени
не е необходимо никакво общуване
поезията се калъпира и е истинна

когато един стъпва
друг отзад моментално заличава следите му
всеки ден е нова земята
чисто сгъвам дума върху другата
и те
както се полага от днес
се отблъскват