Петя Хайнрих
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
И дворът, и къщата
свърши рибата и сянката й свърши и океанът от който изникна
свърши солта и пясъкът
един ми вятър вее ще скърши нищото
нищо не произлиза нищо не произтече
но ти не се тревожи – което никога не е било само то няма и да бъде
единият покой ще си ги прибере и дворът и къщата
и ще изникнат други
Електронна публикация на 08. май 2010 г. ©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!