В кутия (нещо като маракас)

Петя Хайнрих

Ако никога не говори за това
то не е защото не го е помисляла
изрязва с ножица профил на града
с бездомни кучета, тролеи и старо училище
ако никога не говори за това
то е лято и зима и полет и линия
други сезони – разрез върху неравния тротоар
обобщава и подрежда по значимост
улици, сгради, фасади, хора
две ръце две ръце
тишина и камили в Египет
замразена усмивка сменя нервна усмивка
една вълна се плиска в някакъв бряг
и се отдръпва без никакъв смисъл
госпожа Боровинкова Тъмнина
и сладка и плитка
между две изречени искания
(искам въздух искам крила)
избягва да назове
твоето име
може пък да й се размине
ти
нали си картина
и всичко е просто измислено
но я смущава
сянката на косите ти
върху предметите в нейната близост
без да поиска
тя си си отива
сякаш се връща
в кутия със сини мъниста.