Няколко от имената за близост

Петя Хайнрих

Нарича се с всички имена и пие чай вечер след вечер
мъжът с косматите китки и нервната бръчка; мисълта за нея
е жужащ комар във фунията на притъпените му усещания,
той е мъжът и пие вечер след вечер чай под омазнените стъкла
на кръглите си очила и вехтите си къдри, кожата – с отровен цвят,
той е мъжът, който всяка вечер я чака да блъсне смеха си
във витрината с дребните сладки, да се протегне през масата и да
подреди падналите върху челото му кучури. Гугутка кръстосва
залезните булеварди, как да му го каже, че тя е машина, не е
способна да прощава или пък да бъде гневна, когато върви – чертае
схеми на всемирното движение; тя не е способна
да си събува чорапите или да полива маргаритите на терасата,
когато се храни – забравя да преглътне, има нужда от напомняне
за рутинните неща – откъде се включва настолната лампа, в килера
старите обувки с велурените връзки, внимание – стъпалото пред входната врата
как да му каже… да отпие глътка от чая му, да свие китка в железен юмрук,
да я стовари всред порцелновата тишина, белегът на града – две трамвайни релси,
при това без ни най-малко раздразнение, без упрек и въпроси, да подреди падналите кичури,
той се нарича с всички имена, а всяка болка е с нейното име, най-ледената
близост в града, тя не е способна на друго освен на неговото очакване,
тя е машина и пали мотора си с искра в заредения от устните му чай, той
ще бъде машина, на другия край на света ръка машинно реди чаени листа.