Петя Хайнрих
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
Реквизит
трябва да отсипе точките си калинката
червеното моя белонога пътека която ще ме изведе на ръба на думите синьо парашутче на жълти петна
и когато скача косите й се издигат като треперещи ръце хващат горния край и сриват тапета на въздуха
върху варосаната стена винаги можеш да започнеш отново да пишеш
пеперудке мамутке прах пепел крило крак който стъпва
и израства мимолетно дървото докато закусваш
Електронна публикация на 04. септември 2009 г. ©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!