Все още неизписано

Петя Хайнрих

Трябва ли отново да говоря

да – казаха дърветата

дъждът е пак
и в чашата на обърнатия ми чадър
изсипва бисерното вино на небето
дисперсното си тяло
денят е петък
бледа светлина чертае в парка
зимни бръмбари
детето с кръгли очила
играе
с ледените блокчета в канала
побутва с пръчка бели салове
а шалът му е знаме
и мокрите му кичури
изгубили динамиката на спиралите -
свободни запетаи върху бялото
все още неизписано.