След спечелване на шестцифрена сума от лотарията възкръсна за изоставили я приятелки. Двамата бивши съпрузи я обикнаха наново. Даде им по нещичко, за да не я псуват и насън, но видяло кокала куче млъква ли...За да си плете на воля шаловете, които разпращаше по домове за стари хора, врътна ключовете на градинската врата и на къщата. Спусна щорите – знак, че отсъства от дома. Нощем отваряше прозорците и прескачаше в градината като хлапачка. Качваше се на колелото и се возеше до денонощния магазин в съседния град.

         В петъка очакваше съседската глъч да се пренасочи към местата за къмпинги и тя да си повее полите на спокойствие из градината. Щеше да отпразнува рождения си ден. То се подразбира, че не покани никого на тържеството. Отдавна разбра, че нейната компания е от класа.

         Нечакан пакет стърчеше от пощенската кутия. Разтвори го с ножа и отвътре изпадна завързано с бяла панделка въже. Въже в нейния дом и на празника? Врагът си бе написал и името – първият й бивш мъж. Пращаше й знаци да свърши със себе си и да му освободи терена за харчене на паричките... „Кучи сине, няма да я бъде! Домашният ми лекар ми предрече, че ще бъда столетница!“ Тръгна да си търси ветрилото, че от подаръка се зачерви и бутна пакета. Луксозна картичка се плъзна към краката й. „Моя незабравима, ти се сдобиваш с всичко, което си наумиш, но май ти остана неизпълнено едно желание... Научи ли да се катериш по въже? Орехът в двора ти става за целта. Пийни и за мое здраве...“ Бля-бля-бля... нижеха се милиони целувки с неприкрити надежди за измъкване на част от богатството й.

         Въже за катерене? Този наистина подхождаше да е бил неин мъж!