СЕДМОТО НЕБЦЕ

Ивайло Иванов

Сърцето ми не пее „като струна“,
не е то птица в твоите ръце,
не пърха, че откакто ме целуна,
живея аз на седмото небце.

Вселена кухината ти е, мила!
И колко много глъч, и колко хора
с една целувка са обогатили
състава на разкошната ти флора.

Но моят случай малко по-особен
е с туй, че аз живея на небето.
И зъбите ти - плочите надгробни -
с емайла бял под мене нощем светят.

И връзката свещена между нас е,
и с връхчето на сладко покаяние
езикът ти към мене все възнася
молитвите на свойто осезание.

Викни ме ти, щом повече не можеш!
Ще протръби тръбата на носа...
И аз ще дойда като Царство Божие
със ангелите млечни на вкуса.

върни се | продължи