Ивайло Иванов

поезия, есеистика

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

ДУМИ ЗА ПЪРВИ ОКТОМВРИ

 

Международен ден на поезията

 

Ивайло Иванов

 

 

 

          През всички векове човешкото общество е „отщъпвало” от себе си някаква малка част, отстранявайки ги – реално или привидно – от общественото ежедневие, напаст и власт, за да му помагат да живее духовно и да диша по-пълноценно, за да се вслушва в невидимото и неведомото покрай себе си и да върви по пътя към метафизическото изцеление. Такива са били: жреците в Древен Египет, техните колеги – също жреци – от старогръцкия и римския период, средновековните свещеници, монаси и отшелници; преводачите на Библията и светите отци.
          В модерните, следпросвещенски времена, такива са интелектуалците и поетите.
          Не всеки човек има дълбочината и душевната безкористност и чистота, за да се запита какъв е смисъла на човешкия живот, защо човек се ражда и какво да прави с отредения му земен период. Не всеки има мъжеството на духа да търси отговора на този епохален въпрос и, намерил го, доживот да го отстоява. Интелектуалецът е за това, да го сведе до обществото, да го каже. Чрез статии, коментари, книги, интервюта и всякакви форми на публичен диалог, да се произнася по онези жизненоважни въпроси на обществения живот, без които за обществото ни много по-трудно би било да се самоосъзнава.
          Не всички хора имат душевния трепет и онази изтънченост и вътрешна чистота да осезават сякаш че живеца на живота, въплътен във всяка фибра на света около нас. И да го поднесат на читателя в един изящен и изискан вид. Поетите са за това – да го осезават. Затова не питайте истинския поет какво работи – той работи това, което намери за добре – истинската му работа обаче е да живее един емоционално и душевно пълноценен живот, да съхрани човека и детето в себе си и – да пише. Невероятен мит е, че било угаснало – емоционално и душевно – днешното ни общество, че то не се интересувало от духовен живот и от нищо, извън тесните хоризонти на бита. Тъкмо обратното, небивалият интерес към „чалгата” в духовен план – към Петър Дънов, Ванга, окултизма и езотеризма, и какво ли не – показва, че човекът на нашите дни има същия интерес към гениалните въпроси на духа, какъв той е имал винаги, през всичките си векове – само че или ги търси не където трябва, или пазарът му поднася някакви духовни сурогати вместо тях. Прекрасно! Някой да е задължил душите ви да се обръщат именно към тях? Има истинско богословие, истинска философия и литературен живот. Една частица от последния навярно преминава и през нашите ръце. Търсете ни – както и ние не забравяме за вас! Иначе първи октомври – международния поетичен ден – ще бъде само някаква формалност или бегъл лист от календара. А той окапва – както всички есенни листа. И иде зимата – повикана от неусетно настанилия се хлад в нашите души. Търсете книгите на истинските литератори сред нас – за да знаете, че светът е добър и душата я има.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. октомври 2014 г.
Публикация във в. „Троянски глас“, бр. 37, 01 октомври 2014 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]