ВОДНАТА ЛИЛИЯ

Ивайло Иванов

Днес новите сладкиши от пакета
щом разпечатах, зърнах аз през смях:
„В. Търново“ - адрес на етикета -
и даже на рекламата видях

как цвят разтваря малка водна лилия
под пъстър надпис: „Сладките фантазии!“.
И в езеро от чувства пак нагазил,
си спомних за приятелката Лилия.

...В гаражчето, превърнато на цех
за сладки, тя работеше до мръкване,
а след това пък бързаше след шест
за службата в кварталната ни църквица.

Да, всичко туй бе само преди шест
години в Търновград на младостта ми.
От там тя поздрав праща ми със тез
листца по мимолетните реклами.

И ето, чувствам в сладкото тесто
как пръстчетата нейни отпечатани
погалват мойте бузи - сто на сто! -
и хрупкави топят се във устата ми.

Къде си днес, красива водна лилия?
Чия ръка листцата ти разтвори?...
Сама ти беше проповед. Омилия!
И сто на сто разплакал се е хорът,

когато зад студените стени
на брака твойта сянка е зазиждал,
та днес листцата девствени, уви,
единствено в рекламата се виждат.

За Търново аз мога до безкрай,
преглъщайки сладкиши, да разказвам:
Света гора! Изгубеният рай
на младостта - и дъхавата пазва

от къдрави дъбрави, след дъжда
блестящи с милиарди водни капки!...
Но все таки навреме тук ще спра,
понеже ми пресядат някои хапки.

Маслото по пакета разлепен
избива - и затуй със толкоз влажни,
солени петънца е проявен,
та ме подсеща следното да кажа:

Когато стана утвърден поет
със томове римувано наследство,
не искам моят Университет
помпозно юбилея ми да чества,

а искам водна лилия дъха
на младостта ми в капка да опази.
На друг ще дам амвона и стиха.
На мен ми стигат сладките фантазии.

върни се | продължи