ПРЕСЕЛЕНИЕТО НА МРАВКИТЕ

или Изход из Египет

Ивайло Иванов

От месеци през жълтата пустиня
са мравките отчаяни на път.
Морето се разтвори – те преминаха
по сухо – но довършва ги гладът.

И жегата разчеква с жежки клещи
и без туй прегорелите уста,
и злобата ги дави със горещата,
влудяваща оскъдност на кръвта.

А другите народи – край невидими
оазиси и приказни дворци, –
издигнаха безкрайни пирамиди
от книгите на скъпи мъртъвци,

на чужди заговориха езици
за богове, незнайни в тоя стан...
Но ето – не хартиен, жив – зениците
съзират оня жаждан Ханаан,

където – злачни – шумолят тревите,
където светлината е език,
където изпод всяко слово скрит е
гласът Адамов, дето в тоя миг,

кълбо в тревите, залезът догаря...
И мравките – избранници без дом –
надуват златни сламчици-фанфари
и срутват всеки книжен Йерихон.

върни се | продължи