МАЛЪК АЛХИМИЧЕН ОПИТ

Ивайло Иванов

Капка и тревица в утрото треперят
като алхимични пръчица и сфера.

Капката зачева – пламва във една
алена утроба от срам и светлина.

И избухват в нея образите! Всяка
следваща секунда те се сменят: Дракон

в дъното изплава – и расте дотам,
че с криле обгръща аления срам.

Сменят се лицата – образ на дете,
картичка с момиче /драконът расте!/,

звън на цветни чашки, мравешки хамбари,
камъчета летни – пръснати олтари.

- - -

Но подухва вятър – люшват се тревите –
и във миг угасват кадрите, които

случаят размирен, в милостта си кратка,
бързо прожектира в таз искряща капка.

- - -

След като угасне сетното лице,
става тя прозирно, бисерно яйце,

във което само тихичко писука
тънък лъч със клюнче. Трепва. И я пуква!

...А в тревите стари, с рогче като щик,
танково напредва бръмбър-алхимик

И мърмори мъдро: – Де ли ще намеря
капка като тази алхимична сфера?

върни се | продължи