ЗВЕРОВЕТЕ НА АВГУСТ

Ивайло Иванов

Възкръсналият син на фараона

Прикован със цигарени клинци,
препариран след толкоз безумия,
дълго спах в свойта прашна провинция
като труп на египетска мумия.

 

Мислех, няма какво да откраднат
от духа ми, престанал да вярва!...
Но той шавна, щом беше нападнат
от бълхи – Зверовете на Август!...

 

Като стадо разгонени слонове
във плътта ми те впиха хоботчета
и почувствах, на спазми и стонове,
как във мен се пробужда животът ми.

 

Но ведно със живота, изконния,
изпълзя и смъртта от долапа,
че атласа ти мой, анатомийо,
бе на страшно решето нахапан!...

 

Как разбраха: в интимните гънки
на плътта спотаена е влага,
та с брезбройни хоботчета тънки
в тая влага се впиха веднага,

 

чак дордето есхатоса влажен
аз надмогнах, полегнал честит,
щом местата им почнах да мажа
със памуче от камфоров спирт.

 

Тъй възкръснах щастлив, окончателен,
и ухаещ от ханша до шията,
като станах, при туй, привлекателен
за Ищар – дъщеря на комшията!...

 

Във дома ми тя нощем на пръсти
като котка се вмъкваше: „Хоп!“...
И започвахме с лапички тръста си
във раван, анапесет и в галоп,

 

и в пустинните нощни безумия
шепнех аз: „Твойто тяло е амфора!“...
„А пък твойто прилича на мумия!“ -
рече тя. - „Под диска, пълнолунния,
безнадеждно привлече ме камфора!“…

Хайдуци

/баща и син!/

Една бълха самотна се е впила
в корема ми – там, мъничко над пъпа,
и от плътта с трогателна интимност
като детенце тя кръвта ми суче.

 

А че дете е, имам пълно право
аз да твърдя, понеже преди малко
на същото това злокобно място
убих баща й – кръвопиец първи, –

 

зарад което и с такова име
го бях нарекъл: Петко Страшника!...
А този пък навярно е детето му,
сиреч, синът на Петко Страшника!...

 

Ще почакам експертиза от литературния
Институт, и ако са роднини,
ще погубя и невръстния наследник
и ще захвърля трупчетата им в клозета.

 

Не ща го и тоя изедник!
Яли ги вълци и псета!...

 

П. с.

 

- Яли ги вълци-микроби и псета!...

Колизеум

В арената на празната чиния
ловя бълхи и пукам ги безспир,
и тъй се забавлявам – като тия
патриции, над древния ни мир
владеещи по римски. Да бе, да бе!...
Провинциите мои /на ума!/
оказаха се, всъщност, доста слаби,
и ето, че бера им днес срама!...

 

Небето се люлее над главата ми,
като пола от клип на Лепа Брена,
и трепкат най-дълбоките ми атоми,
на този свят над Римската арена.

 

Бълхите тук са мойте гладиатори
и щом ги хвана, викват без забавяне:
„Берекет, живот и здраве, императоре!
Отивайки да мрем - те поздравяваме!…

 

Недей показва средния си пръст ти,
ни палеца, ни мишците корави,
а на кръвта със виното ни гъсто,
пийни едно наздраве: Аве! Аве!”…

 

Не ви я ща кръвта! Не ща арената!...
Но явно е, че нямам изход друг!
Понеже, да си кажем съкровено,
щом сте свободни, крехките ми вени
превръщате в решето!... И на пук
на свойта милозливост, неприсъща
на строгостта във римския нрав,
със стражата на десетте си пръста
прегръщам ги, преди да се разпръсне
последният им писък: „Аве!,
                                                     Ав!”...

Малкия владика

Бълхата, впила мъничко хоботче
в изящния ти, тънък, гръцки глезен,
подскочи мигом, ръста си надскочи,
и в моя глезен впи хобот болезнен.

 

- Благодаря Ти! – казах аз на Бога, –
че разреши живота ми така,
както самият нямаше да мога,
венчавайки ни чрез една бълха!...

 

И в миг си я представих как със митра,
обсипана със мънички рубини,
пред царски двери тя пристъпва хитро,
а след това към куполите сини

 

издига две ръце със бели свещи
и моли се с гласчето си горещо:
- О, Господи, Ти людете твои
призри навеки и благослови!...

 

И тъй като по своето призвание
епископът е образ на Христа,
тя дава ни след тайнството „венчание”
да си отпият нашите уста

 

от мъничък потир със обща кръв.
/Какво, че тя с произход е такъв?
Ний длъжни сме да помним неизменно,
че от владика е пресътворена./

 

И тъй като в началото, разглезен,
аз казах, че е гръцки твоя глезен,
във края, след процесия такава,
какво могъл бих още да добавя,

 

освен това: Под южните смокини,
докоснал те по скулата, гъркиньо,
ще бъда вечно млад, ти – вечно млада,
венчани
от Митрополита на Елада.