ДЕНОНОЩЕН ТРИПТИХ
Ивайло Иванов
1.
Жабите са престанали да крякат – те правеха това през цялата ни нощ, а птиците не са започнали да пеят. Те ще започнат след петнадесет минути. Четири и половина преди утринта. Точно в този, най-дълбок и тъмен час, Поетът се буди. Като някакъв бивол, като хипопотам, лежащ на дъното на нощта, отърсва гръб от сладостната тиня на съня и тромаво поема към брега на утрото – за да потърси някаква храна, навярно тонове от храсти, стръкчета, цветя или трева – сред пасбищата на високопланинските метафори.
2.
Точно след петнадесет минути птиците ще започнат да пеят. Като по часовник го правят – и всичките групово и отведнъж. Разбира се, те не са си сверили часовника по новото време, така че е възможно и след час и петнадет минути да започнат, но непременно ще го сторят – реката е през пътя, на двадесет метра от нас. Както се пита В. Петров, „Каква ли неразумна сила да бъде тъй е нагласила?”... Каква е силата - не зная... Ала това доверие към битието и тази тайнствена и радостна любвеобвилност, с която всичко сътворено ни обгръща – ако човеците ги осезаваха и в наши дни, светът навярно щеше да е по-добър и смислен. И въобще, много въпроси още могат да се зададат около птиците и жабите. Ето, например, това въпросително удивление, с което същият Валери Петров ни присреща... „Странно! Бях се припознал, взимайки за глас на птичета твърде сложния сигнал между двете ученичета...
...Ей го, третото, и то
вече дрънкаше с кутията.
В утрото едно листо
ми изля вода във шията.
А дъждовното небе
да синее бе захванало,
и докато снощи бе
с мен такова чудо станало,
че напуснал бих света,
без ни капка съжаление,
ето ме че за смъртта
вече съм на друго мнение”.
А Александър Геров размишлява за птиците по следния начин...
Има ли разум във тебе, Вселено?
Никакъв разум няма!...
Звездната нощ се надвесва над мене -
черна, безмерна, голяма...
А на дървото се сбират да спят
хиляди рошави птички.
Гушат се те. И във ужас пищят
техните малки душички.
Ето ги, те гушат се сега във тъмните корони на нощта, сред хладните, измити от дъжда, неприветливи клони на дърветата, и точно в 5 без 10 сутринта – като един – те групово вкупом ще започнат да пеят. Без болни в тяхното безгрижно ято – и без „болнични” и празни естества. Както е казал друг приятел, режисьорът Николай Павлов, „Басирам се – до днес часовникарят не е поправял ни един петел”. О!, режисьорът на Вселената е също талантлив – като някои приятели, Ники!...
3.
Ако нещо непременно ме задържа в Троян, това са, без съмнение, челичените хорове на жабите. И ето, пак е 9 часа вечерта, майка ми готви в кухнята, а те са вече почнали да пеят...
Луната тази вечер е източена
като кристал, като игла сапфирена.
А блатото е грамофонна плоча.
Да включим мисълта. И да засвирим!...
Не са ли само запис тези звуци?...
Пищят комари, жабите във хора
сред мрака крякат и щурци скрибуцат...
Привидност тази нощна оратория
не е ли?... Съществата, дето чуваш ти,
отдавна мъртви са или не са родени те.
И само гласовете им пътуващи
към нас летят, пронизвайки вселената.
Както е казала колежката от някогашната студентска младост Лилия Лозанова,
Явно поетът - от хипопотам - се е превърнал вече в жаба. Която пък, на свой ред, е омагьосана царкиня. „Стихове - те пък слаби, слаби... Нито дума, нито мисъл нова. Само шумно крякане на жаби, вдигащи крачета за подкова. Само „златни векове” в кавички, премии, конгреси и букети. Гръмотрясък, придружавал всички времена на малките поети”...
А! Каза ли ви го сега?... Чудя се, дали не би могло да се редактира така – „премии, конкурси и букети”?... И много още принципи, метафори и наблюдения могат да бъдат завъртяни покрай слузестите и нехомогенни образи на птиците и жабите, ала да спрем до тук – „Да спрем до тук!” – защото птиците са вкоренени жаби, защото жабите са полетели птици, но само че с обратен резонанс – „корен, дълбоко в небето” /както е казал Биньо Иванов/, а пък „небето нищо повече не е, освен стена, обърната със гръб към тебе” /това пък - според природната философия на Едвин Сугарев/. Аз именно това и исках – о нещо твърдо да опра /та белким, най-подире спра/. Благодаря, че ми предложихте небето!... И – радвам се, че го усещате като стена. Ние тук го усещаме като жаба...
|