КНИГИ, МЪРТВИ
ПОДОБНО ПЛАНЕТИ

Ивайло Иванов

В библиотеката днес се зачетох
и внезапно открих със тъга
колко книги на слаби поети
съм събирал у нас досега.

Тези рафтове пазят в декора
пълни гробища с книги, по-скоро
книги, мъртви подобно планети.
А на дарбата слънцето свети

и след няколко „стотин“ години,
в мойта книжна вселена старинна,
то докрай ще изгуби мощта си
и ще склопи очи във нощта си.

Де сте вие, поети световни?...
Нови тайни, вселени чутовни!...
Идем ние при вас като странници,
разгърнете ни вашите страници

със ландшафта на скъпи планети.
Мойто слънце, макар и от Слово,
до самия си край е готово
над въртенето ваше да свети.

върни се | продължи