Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

МРАВКИТЕ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Благословено черносотническо племе,
което всеки божи ден измитам
от ъгъла на стаята си и което
и мен ще измете той някой ден
от ъгъла на този свят.

 

Аз виждам вашите астрални бели
престилки, санитари на природата.
Разграждайте плътта ни и градете
мравунеци,
а не стълпотворения.

 

И аз съм като вас - зидар сторък
и скромен калфа на самия себе си.
Аз се съграждам с всяко изречение.
За мене казаната дума не е хвърлен камък,
а тухла във градежите, едва наченати.

 

И в подстъпите, коленичил, се заричам.

 

Ако забравя да зазидам свойта сянка
в темелите им и ако издигна
от тялото си нова Вавилонска кула
и Бог ме порази със толкова езици,
че сам не се разбирам, аз... тогава...

 

Тогава най-добре е
санитарите да дойдат!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 01. май 2020 г.
Публикация в кн. „Брачни песни“, Ивайло Иванов, Изд. „Нов Златорог“, Изд. „Литературен форум“, С., 2013 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]