Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

МОНОЛОГ НА
ПРЕЖДЕВРЕМЕННАТА ОСКВЕРНЕНОСТ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Белите чаршафи на листа!...

 

Не са ли те чаршафите от първата ми брачна
нощ, когато
за пръв път не заспивах, обладан от Словото,
и в сладките ми тръпки на невеста
пулсираше предчувстваният ужас?...

 

Защо надникна, Боже, през ключалката?...
Защо разкри заварената оскверненост?
О, колко страшен беше Твоят монолог!...

 

„Тежко на тоз, комуто от незнайни
изгарящите длани на съпруг,
а вече цялостта си накърнил е!...
Той е заченал бебето, което,
преди да се роди, е с глас мутирал.
И със главата си, по-четвъртита от букварче,
то ще разпори майчините шевове!...“

 

Откъде са тези преждевременни
екземи по телата на душите ни?...

 

Затова ли и листът си отмъщава
и на утрото
чаршафите му с голота си откровеност
ще светят като бяло обвинение
и ще ни смразяват като зимни стени?...

 

О, непохватни женихи сме, знам!...

 

Тичайте с раздрани колена
из слепите си вълчи нощи!...
Тичайте и с камъни, по-сухи от очите си,
            бийте прилепи,
            бийте прилепи,

 

със кръвта им да имитираме девственост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 01. май 2020 г.
Публикация в кн. „Брачни песни“, Ивайло Иванов, Изд. „Нов Златорог“, Изд. „Литературен форум“, С., 2013 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]