ПРОЗИРНОСТ

Ивайло Иванов

„Всяка нощ вървим по тъмен лед...“
  Едвин Сугарев

Оскъдни, сетне есенни утра.

Във парка трепкат медни снопове лъчи
като фанфари - и в тревите всеки лист
блести като подхвърлено петаче.

В такава хладна бистрота най-ясно осъзнаваш,
че всеки поглед милост е, а всеки удар
на пулса ни - почукване по колебливи двери.

Че въздухът, наситен с пресен скреж, е само намек
за онзи лед, по който цял живот вървим.
Че неслучайно нощем бялата луна
провира през небесните кулиси свойто дуло.

С коя ли дума, с кой невнятен жест
ще дръпнем спусъка, ще счупим с гръм леда
и зимата ще грохне като мъртва птица!...

А после стъпките ни мърлявите тротоари
цяла зима
ще калят белоснежния й пух.

върни се | продължи