Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ПРОЗИРНОСТ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

„Всяка нощ вървим по тъмен лед...“
  Едвин Сугарев

 

 

Оскъдни, сетне есенни утра.

 

Във парка трепкат медни снопове лъчи
като фанфари - и в тревите всеки лист
блести като подхвърлено петаче.

 

В такава хладна бистрота най-ясно осъзнаваш,
че всеки поглед милост е, а всеки удар
на пулса ни - почукване по колебливи двери.

 

Че въздухът, наситен с пресен скреж, е само намек
за онзи лед, по който цял живот вървим.
Че неслучайно нощем бялата луна
провира през небесните кулиси свойто дуло.

 

С коя ли дума, с кой невнятен жест
ще дръпнем спусъка, ще счупим с гръм леда
и зимата ще грохне като мъртва птица!...

 

А после стъпките ни мърлявите тротоари
цяла зима
ще калят белоснежния й пух.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 01. май 2020 г.
Публикация в кн. „Брачни песни“, Ивайло Иванов, Изд. „Нов Златорог“, Изд. „Литературен форум“, С., 2013 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]