НЕПОБЕДИЛИЯТ ДАВИД

Ивайло Иванов

Вечер е челото мое бодро,
сутрин моя лоб е в пот облят -
сякаш във съня си съм се борил
цяла нощ със някой Голиат!...

 

И поне до мен да бе любимата,
нямаше да бъде толкоз страшно:
Ластичето тънко на бикините
щях да го използвам вместо прашка!...

 

А сега съм сам пред тоя Колос
и не виждам просто със какво
да го цапардосам! И надолу
свеждам аз облято в пот чело!...

 

Неговото не е в пот облято,
ами е издуто от мазоли.
Но в едно сме равни, Голиате:
Във съня си всичките сме голи!..

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи