ПОСЛЕПИС КЪМ КУМРАНСКИ РЪКОПИС

Ивайло Иванов

Тез кумрански ръкописи
не мируват и в музеите.
Гледай ги и припомни си
общината на есеите!...

 

Нито брак, ни църква имат,
нито раждат дъщери,
в пещери по цяла зима,
лете пак – във пещери!

 

И да кажеш, че огромна
благодат измолват те,
а то, колкото във стомна -
капка, колкото дете,

 

наиграло се и – толкоз!
С празен легнало стомах!...
И присвива се от болка
в теб стомахът и от смях.

 

И понеже свои рожби
нямали, пък отвън
спрели хора да прихождат,
изтънял подобно сън

 

на историята в мрака
социумът независим.
И останали са сякаш
ръкописите – спомни си!...

 

– Но за тях дори и дума
няма в твоя ръкопис!...
– А какво да ти продумам?...
Че били те препис чист

 

на Старозаветни книги,
но попаднали извън
Синагогата, иди ги
разтълкувай!... Като в сън

 

се оплели в тях есеите,
а плетат се и до днес
древни страсти из музеите.
Щото не е просто текст

 

истината, а е в тялото
свято на Съборността.
Ха, излез му ти от цялото,
и търси я светостта!...

 

Щъ я търсиш! Но във тъмните
пещери на твоя нрав
ще отеква само стръмното
ехо: – Кой е всъщност прав?

 

И на този свят в стомната
дълго ще надничаш ти,
но в акустика огромна
смях ехиден ще кънти!...

 

И ще изтъняват в бъдното
страсти – не дотам добри.
И ще плачат във „отвъдното“
неродени дъщери!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи