ДВАМА В НОЩТА

Ивайло Иванов

Една сантиментална рижа котка
с един бездомен уличен фенер
стоят сами и разговарят кротко,
повити с въздуха студен и чер.

Съвсем като във картичка старинна
от пощите на четирийсетте.
На нишките сребристи със коприната
фенерът мрежи тайнствени плете

и в бръчици ги вплита край зениците
на котката със косми от варак.
И светят като фосфорни искрици
очите й във тайнствения мрак.

И картичката бавно аз открепям
от нощния пейзаж на този град.
Със чернобели марки аз облепям
плика и го изпращам, но със яд

се сещам, че не съм написал даже
две думи на пейзажа на гърба!...
Но пак, любима, всичко ще ти каже
писмото, щом усетиш под ръба

как нещо вътре дращи с остри ноктенца
и плика разпечаташ – и във миг
целувката ми, нежна като котенце,
те близне със признателен език.

върни се | продължи