СРЕЩИ НА ГАРАТА

на румънската гара

по Атанас Далчев

Ивайло Иванов

След като дълго е препускал,
най-сетне спира влакът. Гара.
Над граница българо-руска
изминалият ден догаря.

Пред мен, на надлеза огромен,
прегръщат се мома и момък.
Дълбоко нейде, под небето,
привет им праща Битието.

Нов „Школник” велосипедиста
възседа и потегля... Зная!,
че може той, ако поиска,
да го откара в свойта стая.

Но скръцва жалостно вагонът!...
(Обран, ти падаш на перонът!)
И втурва се към Русе влака!...
И нов ще трябва да се чака!...

Така аз няма да узная
дали е велосипедиста
укрил бракмата в свойта стая
и да я върне ще ли иска?..

Дали е срещала момата,
или изпращала момчето.
И свойта „Майка“ във тъмата
открило ли е Битието?...

Ний няма да се видим вече!
Разминали сме се. Навеки!
Не като „чужденец“ ли вечен
се връща от Русия всеки?...

върни се | продължи