УРОК ПО ИСТОРИЧЕСКА ПРОЗОДИЯ

Ивайло Иванов

Мяркат се в утринна дрямка унесени,
в сънни, далечни гори,
тез, дето завчера бяха обесени.
С техният блясък умри!

Чезнат звездици, по пътя изгубени,
чезнат по шеметен път -
сякаш прощават се хора погубени,
сякаш архиви горят!...

върни се | продължи