ПРОВИНИЦИЯ

(Царско-пъдарски сонет)

Ивайло Иванов

Вън ходи и броди, вън пее по двора
април, цветоносецът блед.
Но нашта Тодора не е за пред хора,
затуй той я храни със мед!

Вън ходи и броди, вън търти да бяга
април, побеснял от съклет!...
Че спомня Тодора една Баба Яга.
Горчи му, дори и със мед.

Вън ходи и броди! (Към село Градешник?...)
Април, психопата заклет!...
Какво каза Геров? Че „ази съм грешник,

укрит зад дебела черупка на лешник!“
(Пък аз се стопирах във село Заклещник!)
Е, как да не хванеш съклет?...

върни се | продължи