И аз, подобно Янко Музиканта,
на тъжната си флейта вечер свиря,
но друго е небето над таланта,
и друга - мойта Полша под всемира!...
Разпънат между Запада и Азия,
под дивите звезди на Марс и Лира,
на флейтата на своята фантазия
по теб аз тъжа и нежно свиря!...
В тръстта й ти звучиш като идея,
преплиташ се със трелите изкусни,
и значи, ти си вятърът във нея
и бриза от щастливите ми устни.
Той броди над света където ще,
но ти не си дотолкоз безпризорна.
За всеки звук и дъх, за всеки жест,
пред свободата ти си отговорна!...
Внимавай, бди над себе си, защото
от туй, дали се радваш или страдаш,
дали скърбиш, възкръсваш или раждаш,
- за флейтата мелодия изграждаш!
…Под дивите звезди на Марс и Лира,
разпънат между Запада и Азия,
от теб зависи днес какво да свиря
на флейтата на своята фантазия.
Река ли, бурята ще ритна - да гърми!
На небесата аз ще заповядам!...
Недей живя нахалост свойте дни
и в нощите не слизай ти към ада.
Като река от тайни ти се плискаш
в стъблото й, изтънчено до бяло!...
Звучиш като съдбовност! И щом искаш
със пръсти по тръстиковото тяло
и утре вечер все така да свиря
на залеза под златния мундщук,
до устните ми ти недей допира
ни ханша, ни сърдечния си звук!...
…Ала сега, дордето над всемира,
звездите пеят гръцката си песен,
и вятърът, разрошен, тъжно свири
сред селските тръстики безсловесен,
додето в буден мрак по цели нощи
бленувам аз по тебе - усмихни се!
Щом аз те фантазирам, значи още
мелодия основна в мене ти си!...
върни се | продължи