СЦЕНА ПРЕДИ ЗАСПИВАНЕ

Ивайло Иванов

Юрганът ми е бял като коприна
от роклята на спяща балерина

 

или подобно сребърна снежинка,
не паднала все още над земята,

 

и аз лежа в кристалчето й синкаво,
там горе – на ръба на необята!...

 

И гледам те как долу ти ще минеш
със някой друг през бялата пъртина

 

и как ще влезнете в един от тези
панелни и безсмислени кафези

 

и ще заспиш!… И тука ме обгръща
една ревнива топлина, присъща

 

на влюбения. И от топлината
снежинката топи се в небесата:

 

Сред пукота на атомчета хрускави
кристалът й покорно ме отпуска

 

и се открепям, като в танц балетен,
от сцената красива на небето!...

 

И въпреки, че ни разделят бездни,
и ти при мен не можеш да възлезнеш,

 

и аз на твоя свят в кафеза плътен
не мога да проникна, пак зова те:

 

- Постой! Не влизай! Остани си вън!...
Аз падам
                от ръба
                               на твоя сън!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи