Юрганът ми е бял като коприна
от роклята на спяща балерина
или подобно сребърна снежинка,
не паднала все още над земята,
и аз лежа в кристалчето й синкаво,
там горе – на ръба на необята!...
И гледам те как долу ти ще минеш
със някой друг през бялата пъртина
и как ще влезнете в един от тези
панелни и безсмислени кафези
и ще заспиш!… И тука ме обгръща
една ревнива топлина, присъща
на влюбения. И от топлината
снежинката топи се в небесата:
Сред пукота на атомчета хрускави
кристалът й покорно ме отпуска
и се открепям, като в танц балетен,
от сцената красива на небето!...
И въпреки, че ни разделят бездни,
и ти при мен не можеш да възлезнеш,
и аз на твоя свят в кафеза плътен
не мога да проникна, пак зова те:
- Постой! Не влизай! Остани си вън!...
Аз падам
от ръба
на твоя сън!...
върни се | продължи