ПРИКАЗКА ЗА КАПКАТА

Ивайло Иванов

Валеше между нас дъждецът тих!...
Аз приближих. И със наивност кратка
от устните царствени отпих
една прозирна, лъчезарна капка.

 

А после тъй животът разпиля ни
във пътища различни, че за нея
забравих аз, на страшните си драми
след дългата житейска епопея.

 

И ти от мен далече си била,
през девет царства, зад морета седем.
И няма как зад нощните стъкла
аз образа ти хладен да съгледам!...

 

Ала дордето струите текат
сърцето мое в паметта си пази я.
И капката с прозирната си гръд
все още кърми
моята фантазия!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи