МАЛКА ДЪЖДОВНА МУЗИКА

Ивайло Иванов

Камината гореше у дома.
Съседката крещеше в изнемога.
И в този миг над цялата земя
дъжд заваля и сам останах с Бога!...

 

Недей скърбя, че толкова сама
без мене крееш в сънна изнемога.
Във този миг над цялата земя
аз любя те, под благодат от Бога.

 

Като жена Вселената гори
и капката замислена те парва.
Във този миг не питай ти дори
какво е мойто кредо, в какво вярвам.

 

Аз вярвам, под Вселена от звезди
ще ни целуне милостта Му кратка.
И нашта дъщеря ще се роди,
покръстена в една дъждовна капка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи