Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | „Простосърдечни романтични митологии“ | страницата на автора

 

МАЛКА ДЪЖДОВНА МУЗИКА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

    Камината гореше у дома.
    Съседката крещеше в изнемога.
    И в този миг над цялата земя
    дъжд заваля и сам останах с Бога!...

     

    Недей скърбя, че толкова сама
    без мене крееш в сънна изнемога.
    Във този миг над цялата земя
    аз любя те, под благодат от Бога.

     

    Като жена Вселената гори
    и капката замислена те парва.
    Във този миг не питай ти дори
    какво е мойто кредо, в какво вярвам.

     

    Аз вярвам, под Вселена от звезди
    ще ни целуне милостта Му кратка.
    И нашта дъщеря ще се роди,
    покръстена в една дъждовна капка.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. януари 2021 г.
Публикация в кн. „Брачни песни“, Ивайло Иванов, Изд. „Нов Златорог“, Изд. „Литературен форум“, С., 2013 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]