На Петя Абрашева

Между Чавдар Мутафов и Вирджиния
съзрях те и обзе ме тънко чувство,
че в бъдеше не само изпод линия
ще се цитира „родното изкуство“!...

На Петя - с романтичните заслуги
за женския роман - и за това,
че след импресионизма няма други,
сравними с твойте цветни сетива.

На нежната защита - свършек славен,
това ти пожелавам в тоя час,
след туй поантализма ще добавам,
и плътна ще е мазката от страст.

Тъй себе си от мрака ще избавим,
ведно с Моне и Клод-Еклесиаст...

върни се | продължи