КРАЙБРЕЖНА АРХЕОЛОГИЯ

Ивайло Иванов

Всяко утро от теб аз отплувам – в ефира
ме влече синевата от мисли пропуснати;
всяка нощ аз – удавникът – пак акустирам
в бреговете на твоите пясъчни устни.

Аз съм част от реброто ти. Син. И любовник.
Аз звено съм от някаква счупена стомна.
Изкопан изпод пластове мъртви животи,
аз те знам. Предутробно те помня!

Затова и среднощна, над мене извита,
ти не си ни дъга, нито арка възлюбена.
Ти си силата само, чуй, ти си магнита,
с който Някой събира звената изгубени.

върни се | продължи