МАЛКИЯТ ЙОВ

Ивайло Иванов

73-та, август, плажа
на Златни пясъци – и аз, едно хлапе
на шест години, а нозете вече
от нерви го сърбят – и стърже то
с черупчица от мида свойте глезени,
досущ като един невръстен, малък Йов,
който със чирепче изстъргвал е проказата
от своите нозе – и в този миг
тайфа от малчугани покрай мен
минава и, съзряла ме, се смее
със гърлен смях, единствено присъщ
на детската жестокост – и отронвам
една сълза от миглите си аз,
и капва тя във мидата подобно бисерче.
И цялото море, и плаж, и свят
оглеждат се във нея – ей с такова
безценно бисерче аз съм запомнил своето
първо море и знам, че и каквито
вълни да ме люлеят след това
в „морето на живота”, вечно аз
към своя бряг ще плувам несмутим
във лодка от черупката на мида...
                                                      А накрая
със него ще платя, наместо с драхма,
и на Харон – дано пък неговата ладия
ме отнесе действително на бряг
от златен пясък – не където няма
проказа, а където зарад нея
не ще понечи никой да ти се присмее!...

върни се | продължи