ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

Ивайло Иванов

Не се учудвайте, ме спъват се децата ви,
когато още учат се да ходят,
а по-добре се вгледайте във начина,
по който в туй помага им природата.

След своето любопитство те затичани,
във нищото се спъват сякаш!... Ето,
по лакти падат, русите главички
възвили непременно към небето!...

Да, има плач, но скоро е покръстена
във купел от сълзица несполуката.
И пак нагоре погледът възкръсва,
в усмивка първозданна заблещукал!...

И сякаш не усмивка – по лицата им
трепти едно отвъдно озарение!...
Не се учудвайте, че спъват се децата ви –
те още коленичат пред видения!...

върни се | продължи