Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

НАРЕЧЕНСКИ МИНЕРАЛЕН ПСАЛОМ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Отвред избликва тук благодатта Ти!...
От въздуха, от порите на мрака,
от скалните амвони, от които
единствено орлите проповядват.
Дори от тази каменна пукнатина
в скалата – като скършена полуусмивка,
в която е затъкната тръбичка
от житна сламка и тече струя
със надписа щастлив:

 

         ПРОТИВ ЕКЗЕМИ!

 

Ний нямаме
триметровите ангели на Шартр!
Като зърна са църквиците наши
от векове вкопани във пръстта.
Но Ти, мой Боже, който ни тешиш
със туй, че даваш дарове на скрито,
не си ли скрил в гранита някой ангел?...
Да го разпуква с каменната си усмивка,
на пук на многолетните екземи,
да моли за гмежта обезверена
от тайното сърце на Планината,
а щом съзре случайно някой здрав,

 

със бистра струйка,
                                          вместо с тръбни звуци,
и с житна сламка,
                                          вместо със фанфара,

 

да протръбява лековитата Ти благодат!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. юни 2013 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]