Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ВЪТРЕШНА ВСЕЛЕНА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Случайно днес останах в свойта стая,
като затворник във килийка прашна,
и вгледан през решетката на залеза,
аз спомних си за всички „политически“!...

 

Ако сами са в свойта единочка,
не виждам как властта ще ги прекърши,
защото Бог така ни е устроил,
че винаги във себе си да бъдем
най-малко двама. В диалог мисловен
със свойто Алтер-его на сърцето си.

 

Какво богатство е психическият опит!...
По цели дни беседваш сам със себе си,
обмисляш, правиш планове, пътуваш,
твориш, мечтаеш, спориш, фантазираш!...

 

Критикът Тончо Жечев бе нарекъл
общението между хората „Съкровище“,
но бе пропуснал да допълни и това, че
съкровище е общуването и със себе си.
Щом умен си – не ще ти бъде скучно,
и дваж по-интересно – с Тончо Жечев!...
Завърта се небето като шатър
в провинциален, пъстър панаир
и твоят ум върти на въртележката
децата на илюзиите твои!...

 

Би трябвало за всички тези празници
да славим (Тончо?) с ласкава признателност.
И да сме Му по детски благодарни
за тревненското четене в духа ни!...

 

И славим Го, най-вече с артефакти,
като по правило, творени в самота.
Но щом размислим, тия артефакти
рискуват да мутират във роптание.

 

Нима не ни е (Той?) създал с такава
богата мисъл и душевност, имаща
обемите на вътрешна Вселена,
защото знаел е, че Космосът самотен,
ведно със тясната килийка на планетата,
за нас, децата негови, поетите,
затвор ще бъде, глух и доживотен!...

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 07. декември 2010 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]