|
ЕПИТАФИЯ ЗА ПРИЯТЕЛ
Ивайло Иванов
Добре вървеше твоето стихотворение
и даже щях без малко да се трогна
от свежата естественост, от силата,
обем придала вътрешен на думите.
На в края ти изтряска печелившите
метафори: коз! - коз! - каре валета! -
и ми обра спатиите, но не
и моите симпатии.
Прощавай!+...
върни се | продължи
|