БАСНЯ С МНОГО ЯСЕН МОРАЛ

Ивайло Иванов

Във кръчмата и тази вечер пихме,
но звънна телефонът на кръчмаря,
и той извика: „Олеле, детето ми!“,
и тръгна, та се вече не завърна!...

Внимателно аз сметката прегледах,
Преизчислих поръчките повторно,
и що да видя: Той ни беше лъгал
не само днес. Не само в тая сметка!

От месеци ни лъжеше, кръчмарю!...
Затуй ли рече: „Олеле, детето ми!“?...

Спокойно ний парите си прибрахме,
забравената каса претарашихме
и духтихме във мрака напосоки
към кръчми, дето „Олеле!“ не викат.

МОРАЛ:

Щом сметката си правиш без Кръчмаря (без Христа!),
пий спокойно – няма да се „плаща“!...

върни се | продължи