ПРОРОЧЕСТВО ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИ ЧАС

Ивайло Иванов

Назад се връщам аз, назад се връщам,
подобно рак със щипки изтънели.
А времето, от клас това го знаем,
напред препуска, даже и „лети“!...

Но тъй като светът, а също всичко,
което е божествено, е кръгло,
то видно е, че с времето най-сетне
ний ще се срещнем – но пък и това

е видно, че щом движа се на заден,
то явно ще ме хване за г...за!

върни се | продължи