ДАНТЕЛИТЕ НА СКРЕЖА

Приятелска рецензия, редактирана от самия автор.
(Критиката на новия век)

Ивайло Иванов

Дантелите на скрежа - ах, това са
едни сребристи макрамета по стъкла.
Жена да бях - от тях, с една гримаса,
бих си ушил най-сребърна пола!...

 

Да бях Джудже - в най-приказната фауста
на теб, Снежанке, бих ги пръснал в миг.
Да бях Никол - в звезди над Фамагуста
ще ги съзра, нали съм си лирик!...

 

Те пак са там!... Най-нежни излияния!...
Насам, насам!... Ще разбере в миг
защо е снежна всяка скрежна Дания,
а аз - последен феминен лирик.

 

Това са те!... Най-нежни изваяния!...
Насам, дете!... Ще разберете в миг
защо напомняш жрица от Танзания,
а аз - последен племенен лирик.

 

         Дантелите на скрежа!
         Не блестят за невежа!...
Ами напротив, бляскат като леща
за всяка мацка, над среброто веща!...

 

... Във времето на дните някогашни
шептяха: „Виж Неапол - и умри!“...
В ликрото на един чорапогащник
те греят, с дъх на мънички зари.

 

На сватбеното було сред копнежа
те блеят, с диаманти на очи,
в сълзата първоздана на младежа
не може Господ-Бог ги заличи.

 

Те пак са там!... Най-нежни изваяния!...
Тарзанно знам – купете ги за миг!...
Ще бъдеш скрежна като снежна Дания,
а аз - последен феминен лирик!...

 

Фемимодел!               Минифемин!

 

                /място за реклама/

 

               Дантелите на Свежа!...
                         Ахооой!...
          Не блестят за невежа!...
       Това доказа модният герой!...