ИЗ „СВЕТОГОРСКИ ПЪТЕПИСИ“

Книга на миниатюрите

ПИСМА ДО ЖУЛИЕТА

Ивайло Иванов

Гатанката на Вселената

Със коси от слама
и със две крачета,
спомнящи ми само
тънки две солети.

 

Що е то?

 

               Жулиета!...

 

 

амулет

Върху белотата на лицето ти
кой ли древен маг е начертал
мартеничката на твойте устни?
                      Трепка
под полъха нехаен на дъха ми.

 

 

събуждане

Пропукват се клепачите, подобно
черупки на яйца, изпод които
писукат – топли – питащите пиленца
на твоя току-що целунат поглед.

 

 

знак

Сърце върху дървесната кора
изрязах – и забравих после бряста.
Дойдох подир година – и разбрах,
че любовта ни бавно се разраства.

 

 

провинция

Ах, тялото ти – гара, на която чакам
престоя си. /Минутите са вкусни!.../
И моите целуви се проточват като влакове
по релсите набъбнали на твойте устни.

 

 

джунгла

Разлюшкани лиани сред безпощадни Африки
са улиците нощни – те стъпките ни сричат,
а лампите протягат вратове, като жирафи,
и в пазвата ти пееща надничат.

 

 

вечерня

Далече от жаргонните представи,
над хълмовете виждаме разсвет.
Диагонални снопове от слава!...
То, сякаш любовта ни призовава:
„О, свете тихий, святыя славы,
во свете твоим узрим свет.”

 

 

Варуша

Тук улиците тъй са тесни, че човек не може
дори да падне напреки на пътя.
Пък и да падне - стрехите над него
се сключват - като длани за молитва.

 

 

дом

Като камбанки твоите очи звънят!...
И с гонга им щастлив привикнал вече,
аз се прибирам в теб и тази вечер:
Там, дето пред портала на сънят,

 

като камбанки твоите очи звънят.

 

 

о писменахъ

По пергамента на плътта ти аз се уча да чета
/о, трудността, във час да си самичък!/
и сричам в мрака твоите бедра
по закона за отворената сричка.

 

 

флора

Луната ни загръща срамежливо
и под чаршафите на светлината бяла,
аз съм брашлянът, който всяка нощ обвива
зида на непрестъпното ти тяло.

 

 

угар

Сред тебе кацам!... Рохки са браздите.
Лицето ти – подгизнало от влага.
Очите ти – зърна пшенични, към които
на любовта ми клюнът се протяга.

 

 

акт

Пречистени след жертвата вечерна,
ний още сме далеч от ореола.
Подобно струйка черна пот се стрелва
косата й
                                   по рамото ми голо.

 

 

явление

А в полунощ, над мен извила гръб,
ти като някаква дъга в небето си.
И светлината на вълшебната ти плът
разпада се пред мен на цветовете си.

 

 

акустиране

На любовта след веселия празник,
с морето твое призори сбогувам се,
но дълго подир мен, макар и празна,
на устнте ти лодката вълнува се.

 

 

нирвана

В лилавия сумрак на кафенето,
осъмвайки над чая, да следим
как слънцето в прозореца пониква като цвете
върху стъблата от тютюнев дим.

 

 

гнезда на любовта

Последни утринни лъчи – подобно сламки,
накапали под уличните лампи.
Преди да ги отрони на земята,
в тях снощи е гнездила Светлината.

 

 

пукнатина

Вратата се отвори: „На Щастливеца
със друг ще бъда идната неделя!“...
...И в стаята се просна жълта ивица
от светлина, която ни разделя.

 

 

раздялата

Безсмислено е! Длани не протягай.
Напомням аз на охлюв – не разбра ли.
В черупката се свивам се веднага,
насила щом решиш да ме погалиш.

 

 

сравнение

Аз съм удавникът, който отхвърля
сламката в твойто око.
И бавно отплува,
                                 и бавно отплува,

 

възседнал гредата във своето.

 

 

Тъга по Жулиета

Топи се твойто име на дните под дъжда.
Надвесвам се над него – и в нощите корави,
измръзнало до кости, едно самотно Ж.
като невръстно паяче в дланта ми припълзява.

 

 

1990 - 1994