Благодаря на Мира и Мария,
те мои са приятели добри!...
Утихва в мен жестоката стихия,
кога за тях си спомня във зори.

А също, на Керана и на Таня,
и тям благодаря със ведър глас.
С един сонет духа си ще нахраня,
а тях - със Песен на Еклесиаст!...

А също тъй на тебе, Виолета!...
В таз строфа зад самотните пердета
отеква във духа ти всеки звук.

Капчук ли чука? Аз ли пиша свойто
самотно слово, мислейки за твойта
прекрасна пазва, с дъх на Малък Мук.

върни се | продължи