|
„Честит и блажен! Много щастлив
и много окрилен!...“
Маргрета Григорова
Не повече от онзи суверен
студент, комуто Марги преподава
славистика във онзи час блажен.
Блазе му! Той е всъщност окрилен!...
С перца от Феникс често се издава!...
Подобно злато, лисчетата капят
и падат в толкоз радостен екстаз,
че тез, които мислят да потапят
Духовния си Кораб, бързо стапят
чреслата си в безрадостен елмаз.
И „ВТУ” пак пори вдъхновено
морето разбушувани мечти.
Лети, лети, загадъчна Вселено
(със полип от зелено еуглено)
/от ректора ти то е зелепено/,
хуманитарност дала си ми ти!...
върни се | продължи
|